Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
05.12.2011 14:58 - НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
Автор: nadejdaiskrova Категория: Изкуство   
Прочетен: 24940 Коментари: 48 Гласове:
93

Последна промяна: 05.12.2011 17:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

           ВЪТРЕШНАТА СВОБОДА НЕ Е НА ПОКАЗ

       Разговор на Надежда Искрова с Николай Кънчев

 

- Николай, казваш, че „живият е временно безсмъртен” („Празнота”), че „при избухването на звезда аз ставам по-спокоен” („Днес”), питаш се, „Полетът към други светове, дали ще окрили земята?” („Простота”)... Сега, във  времето, когато откриваме вода на Марс, погледнато назад през годините, къде поставяш своето начало в поезията, или по-определено казано, кога започна да пишеш стихове?

 

- Много-много отдавна, още в ранните класове, тогава наречени отделения. Доколкото си спомням, бяха просто детски стихотворения, едва ли са се различавали от тези на другите във вестник „Септемврийче”. Струва ми се, че после в никополската гимназия се появи някаква отлика, щом веднъж, като ми връщаше тетрадката, един пишещ съученик ми каза да съм я изгорял, защото в Белене съм щял да отида, заради нея. Бяха стихове под влиянието на символистите, но съученикът ми си беше параноик и то в особено параноично време. После в свищовската гимназия „Алеко Константинов” се запознах с починалия наскоро белетрист – бог да го прости! – Г. К. Кирилов, който тогава пишеше стихове и приятелски си разменяхме стихотворения, и си обменяхме мнения. Може би това беше вече началото, но при изпращане на редакциите в столицата се получаваха укорителни отговори за какви ли не отклонения. Там се публикуваха версификации за бригадирското и партийното строителство. Но вече си пробиваха път обновителни стихотворения на поетите от предходното поколения, някои от които ми помагаха с поетия от тях път.

 

 

- С какво ти помогнаха българските митове, легенди, приказки и откога са започнали да се отразяват върху това, което пишеш?

 

- Питаш за така наречените архетипове, които са в основата на всяко национално съзнание. Не бих казал, че от символистите има подобни примери, от тях всеки раннопишещ може да има навеи, които ще си останат носталгични. Правили са ми впечатление двата стиха на Ботев: „Там буря кърши клонове и сабя ги свива на венец” и двата стиха на Вазов в стихотворението, посветено на майка му: „Ти два пъти ми майка беше.” Това са така наречените от примитивната сациалистическа критика „засукани изрази”, в чиято сложност щях да бъда по-късно обвиняван, докато все още се учех и наистина имаше от кого. Попадна ми стихосбирката „Ангелът на Шартър” от Атанас Далчев, където стихотворението „Дяволско” завършваше с четиристишието:

 

                   „Не искам състрадание от хората!

                     Аз имам всичко: моя е смъртта.

                     И аз ще се оплезя на света,

                     обесен върху черния прозорец.”

 

Говоря за словесната фигура, за да се види, какви изразни възможности крие българският език. Има една народна песен, в която синът се завръща след девет години от гурбет и когато с майка му се срещат „живи се хванали, мъртви се пуснали”. Това са няколкото примера, които винаги са ми били примери. Останалото си е, каквото се е получило.

 

- Във втората ти стихосбирка „Колкото синапеното зърно”, която се появява през 1968 година, има едно кратко стихотворение „Постскриптум”, където манастирът и Словото са два символа, два знака на първозданност:

 

                         „На края на града,

                           където свършват къщите,

                           е манастирът.

 

                            На края на света,

                            където свършват думите,

                            е Словото.”

 

 

 

Отказ от какво е поезията? Кажи ми нещо за черноризеца и за поета, за смисловите съотношения на тези два символа, откъде идват и накъде отиват прочитите им?

 
- Не само сега така се получава, че авторът трябва да отговори като читател. Да отговори на въпроса, който при писането е възникнал неосъзнато и при прочита вече осъзнато се определя. Оставяме настрана литературната критика, в случая тя не ни върши работа, тоест, в най-добрия случай тя си върши социо-изследващата работа и не може да отиде по-далеч от подобна трудоспособност. Също и във въпросното стихотворение градът, къщите и манастирът са от феноменалния свят, от общественото царство на кесаря, това, което знаем малко или много от житейския опит и добре че, за зло или за добро, го знаем. „На края на света, където свършват думите, е Словото,”. Словото с главна буква, с необозримо и необяснимо значение, ако тези думи са точните думи. Става дума за божието царство или по-скоро за досещане на божието царство. В случая съотношението е между царството на кесаря и божието царство, само в случая, разбира се. Защото едно стихотворение има много прочити.

 

 

- Кога трябва да е било написано и какъв е бил вътрешният повод, за да бъде изречено подобно виждане за нещата и извън нещата? Третата ти книга „Послание от пешеходец” излиза през 1980 г.  У нас, над теб е издадена присъдата „забранен за публикуване”, осъден си на 12 годишно принудително мълчание, хулен от официозната критика, докато в чужбина си продължавал да бъдеш един от големите съвременни поети…  

 

 

 

- В книгата и в по-късни подбори не е отбелязано, както някога са отбелязвали дори и датата, освен годината, под стихотворението. Но добре си спомням, че беше през лятото. Лято Господне 1965, според някогашния израз и, както казват, бил съм в началото на творческата зрялост. Човек винаги се пита и според случая си отговаря, в този случай чрез стихотворение. Получила се е новороденост, без която се изражда в литературщина. Преди няколко години прочетох в научно-изследователска книга на двама френски и испански физици, че, според тях, разбира се, структурата на вселената е синтаксис?! Стига се до изконното „в началото бе Словото”. Но едно стихотворение не изразява предварителни формули, противно на пристрастните идеологически категории. Точно те се проявиха след появата на „Колкото синапено зърно” и наложиха дванадесетгодишно мълчание. Третата ми стихосбирка „Послание на пешеходец” можа да се появи през 1980 година. Такива неща се случват, а не бива да се случват в царството на кесаря.

 

- Все пак, обитаваме и  реалността на кесаря, как трябва да се определяме, като поданици ли? След като ”неслучайно” е присъствието на поета на този свят. („Проглас”). Каква е мисията на днешния поет?

 

- Не като поданици, а като граждани, всеки от нас е роден да бъде гражданин и трябва да се осъзнава като гражданин, включително поетът. Не казвам най-вече, защото допускам, че ще прозвучи пристрастно. Има противоречив стих от Некрасов, че „поет може да не бъдеш, но да си гражданин е задължително.” Откъдето идва основанието да се заяви, че „в стиховете на Некрасов поезията, дори не е нощувала”. Аз съм за Хераклит, който в древността е казал, че, „дори насън участваме в промяната на света”. При всички случаи сме в денонощието и трябва да будуваме насън и наяве в обкръжаващата ни реалност.

 

- Нали не става дума за мъчителни безсъния в очакването на „зората на пленителното щастие”?

 

 

 

- Това е от Пушкин, но аз си спомням един интересен филм за поета Хьолдерин. По времето на многокняжествената Германия, когато млади аристократи замислят създаването на Република и биват разкрити романтичните им замисли. Главният замислител го изпращат в Италия и той идва да се прости с обезумяващия вече поет, който го пита, какво ще стане с Републиката? Отговорът е: „Нищо не може да стане, в Германия все още няма достатъчно републиканци”. Струва ми се, че у нас по време на демократичните промени все още няма достатъчно демократи. Но днес Германия е Федерална Република, и се надявам, че България ще бъде европейска Република. Такъв е земният ни жребий и ще го живеем…

 

 

- В „Аз” („Със слънце на сърцето”) казваш:

 
                         „Всичко най-подир очиства се от всичко.

                  Думата без думи е самата дума.

                  Времето без дати е самото време.

                  Аз без личното си Аз самият аз съм.”

А във „Възход” напомняш: „пази си вярата и тя ще те опази”… Не минахме ли малко мимоходом край дванадесетгодишното ти публикационно мълчание? Може все пак да се хвърли поглед в миналото от днешна гледна точка.

 

- Аз съм човек на общуването и ми е било криво, когато официалната литературна критика ме нападаше, че не спазвам правата линия, поради което се оказах изолиран спрямо повечето колеги праволинейци. И все пак, при всеки оказал се добър случай общувах, без да съм забравял и не забравям стиха на Пастернак: „Догматьi, вьi тоже жертвьi века”. Въпрос на неизменната съвременност вчера, днес и утре. Личната ни биография не може да е частен случай, а е част от цялото, в което по различен начин сме се оказали всички.

 

- Ако трябва с една метафора да определиш пътя си дотук? Тълкуването на поезията ти от теб самия?Какво е най-голямото изпитание за един поет, освен самото писане, което „размножава пишещия в думи, а той продължава да си мисли, че е центърът  на тяхното единство”?(„Галактика на празнотата”)

 

- Едно от стихотворенията някога в „Лайкучката не хапе, а ухае” завършваше накрая „На всеки някъде е хвърлен пъпа му, моят още продължава полета си”. Може би това е най-добрият лайтмотив за постоянен отговор. Трябва да се гледа и от висота на птичи поглед. Колкото до станалото, станало и не трябва да става занапред. В едно свое стихотворение Чеслав Милош казва: „Какво се е случило? Какво се случва? Животът”. Нямам какво да прибавя. Няколко паднали пера, и толкова...

 

- Преди края на разговора не ми се иска да пропуснем преводните публикации на твои поетични книги в чужбина. Знае се, че са по няколко в няколко страни на няколко езика... Удовлетворява ли те това?

 

 

- Когато му се публикува първото стихотворение, авторът, невръстник още, вярва, че светът го знае. После става връстник спрямо своите връстници и светът им става малък за изявите. Вътревидова борба чрез творчески съюзи на живот и смърт за жизнено пространство. Злословия за другите и славословия за себе си. И ти се отщява да участваш в кооперативни блокове, обработваш само своята литературна нива. Лошата реколта е привидно ежегодна, пълните хамбари се броят накрая и след края... Колкото до публикациите на други езици, те са отломки от Вавилонската кула, която така си е останала химера. Аз стоя на друга земя, където може да се стъпи, без да се изстъпи: вътрешната свобода не е на показ. Който има очи, нека види...

 

- Бих нарекла поезията ти „галактична”, не само, защото в нея „вярата не се поддава на разруха” („Руина”), не защото тя е „обятие към всичко” („Разгласено”), а защото „разваля черната магия на посредствените мракобеси”, прави „възможна Свободата без власт” („Галактизиране на празнотата”). И когато „чудото от кристализиране на светлината” стане наше битие, какво ли ще отмерят „зидарите на нови светове” със своите „отвеси”... Какво е посланието ти към поетичното потомство, това, което идва и това, което ще дойде след това?

 

 

- Разбира се, че имам своите предпочитания, но не ми се прибягва до оценки и предопределения. Нека всеки поотделно да си определи предшествениците и да следва техните завети, аз самият следвам, а не завещавам. Ако има опити за следване, както казах вече, моят опит още продължава... По-конкретно ме е страх от рецидиви, от следване на лоши примери, каквито има бол и бол по болшевишки.

 

 

Литературата не е средство за издигане в йерархии по мними художествени, тоест, котерийни критерии. Самият израз „жив класик” е скудоумен, защото, щом си жив, е ясно, че не си класик. „Класиците са толкова рядко надарени хора, че не можем да ги срещнем живи”. Ние сме в текущата литература, където всичко тече и се променя, където Хераклит „никога не се къпе в една и съща река”. Но, нужна е, най-малкото морална чистота, да не мътим един на друг водата. За да ни върви по вода на всички. Уважавам от младите поети тези, които ще станат поети. Щом имаме роден език за изразяване, ще се раждат и тези, които да го изразяват!

 

 

- Благодаря ти!

 




Тагове:   Николай Кънчев,


Гласувай:
93


Вълнообразно


Предишен постинг

1. hristo27 - " ... нужна е, най-малкото морална чистота, да не мътим един на друг водата ..."
05.12.2011 15:19
Истина, която си остава винаги актуална.
цитирай
2. pegas08 - ИМАХ шанс ДА ПРОЧЕТА.
05.12.2011 15:55
нА АВТОРА- БЛАГОДАРЯ.
цитирай
3. nadejdaiskrova - 1. hristo27 - " ... нужна е, най-малкото морална чистота, да не мътим един на друг водата ..."
05.12.2011 15:57
hristo27 написа:
Истина, която си остава винаги актуална.

Да, така е, Христо. Тези думи на поета Николай Кънчев, са ни нужни днес. Току що четох при Ваня - vandela07, за благодатта. Тези думи на Николай Кънчев са благодатни. Отделен въпрос, дали слухът на сърцето ни е добър, да ги чуем.
цитирай
4. nadejdaiskrova - 2. pegas08 - ИМАХ шанс ДА ПРОЧЕТА.
05.12.2011 16:05
pegas08 написа:
нА АВТОРА- БЛАГОДАРЯ.

Здравей, Пегас!:) Радвам се, че си тук. И аз съм благодарна на автора. Авторът на този разговор е Николай Кънчев. Тук го публикувам за първи път. Благодаря и на съпругата му, поетесата Федя Филкова, която утре е домакин на Поетичния Никулден, който тя организира всяка година, в памет на поета. Както споменах, поетичните Никулдени на Федя, лично за мен, са една от най-живите традиции в съвременната българска литература. Благодаря ти, че поспря!
цитирай
5. universalnite000 - :) Привет, Надя ! За мен безспорен ...
05.12.2011 16:11
:) Привет , Надя !
За мен безспорен номер 1 от цялото интервю е мисълта „дори насън участваме в промяната на света”.
Поздрави за хубавия избор ! :)
цитирай
6. nadejdaiskrova - 5. universalnite000 - :) Привет, Надя ! За мен безспорен ...
05.12.2011 16:16
universalnite000 написа:
:) Привет , Надя !
За мен безспорен номер 1 от цялото интервю е мисълта „дори насън участваме в промяната на света”.
Поздрави за хубавия избор ! :)

Здравей, Нео!:) Да, поезията на Николай Кънчев е галактична, универсална, безкрайна. Тепърва ще пиша за нея. И понеже ние, българите, много се безпокоим, относно това, ще бъде ли присъден някому Нобел след родения в Русе носител на тази награда, Елиас Канети, аз спокойно мога да застана зад кандидатурата на поета Николай Кънчев. Радвам се, сърдечни поздрави!:)
цитирай
7. stela50 - Здравей , Надя ... Отдавна не бях чела нещо
05.12.2011 17:18
толкова близко до моите професионални интереси ,
поднесено с лекота , откровение , изключително познаване
на едно значимо творчество - вълнуващо и силно .
Благодаря ти за възможността да прочета това интервю ...
Хубава вечер !
цитирай
8. nadejdaiskrova - 7. stela50 - Здравей , Надя ... Отдавна не бях чела нещо
05.12.2011 17:23
stela50 написа:
толкова близко до моите професионални интереси ,
поднесено с лекота , откровение , изключително познаване
на едно значимо творчество - вълнуващо и силно .
Благодаря ти за възможността да прочета това интервю ...
Хубава вечер !

Здравей, Таня! Много държа на мнението ти, не само като приятелка, а и като човек, посветил живота си на българската духовност и книжнина. Благодаря ти от сърце, че ми гостува и почете един от поетите на България. Хубава вечер и поздрави на Пловдив!
цитирай
9. yotovava - Познавах го навремето, но много отдавна.
05.12.2011 17:55
За мен той е изключителен.

Поздрави
Валя
цитирай
10. bven - Благодаря, Наде, аз ще застана зад белетриста Янко Станоев:
05.12.2011 18:02
Има много добри български съвременни поети, но Николай Кънчев е най-големият. И докато ние, българите, не признаем тази истина, няма да мисля, че сме узрели за европейското и световно поведение..
Хубава вечер и весел празник!:))
цитирай
11. nadejdaiskrova - 9. yotovava - Познавах го навремето, но много отдавна.
05.12.2011 18:13
yotovava написа:
За мен той е изключителен.

Поздрави
Валя

Здравей, Валя. Да, Николай Кънчев наистина е изключителен. Благодаря ти за сегашното време. Той е и ще бъде, защото е силно свързан и с българската и със световната традиция на истината и човечността. Ще е ценно да споделиш свои впечатления от познанството си с поета. Благодаря за съпричастието!
цитирай
12. nadejdaiskrova - 10. bven - Благодаря, Наде, аз ще застана зад белетриста Янко Станоев:
05.12.2011 18:18
bven написа:
Има много добри български съвременни поети, но Николай Кънчев е най-големият. И докато ние, българите, не признаем тази истина, няма да мисля, че сме узрели за европейското и световно поведение..
Хубава вечер и весел празник!:))

:) Аз ти благодаря за милите думи! Янко ли го е казал!? Наскоро го срещнах... Не знаех, точно тези негови думи, а сме добри приятели.:) Радвам се. Светли празници и на теб с най-добри благопожелания и сбъдвания!:) Сърдечни поздрави!
цитирай
13. megg - Благодаря ти за тази среща, Наде!
05.12.2011 21:43
За въпросите, които дават възможност на твореца да сподели своя път - изпитанията, опорите, полетите ..., а на нас - да повървим с него, докосвайки се до душата на един поет - вселена.
цитирай
14. sparotok - !
05.12.2011 21:54
Хубав разговор, Кънчев е интересен събеседник.

Поздрави!
цитирай
15. 4aiotgluhar4e - Здравей, Надя!
05.12.2011 22:25
Четох, четох... За момента само си представям как стоя до една много висока сграда. Макар и руса, не съм тъп човек, но ми трябва време, за да проумея. И много часове мислене. Сигурна съм, че разбираш.
цитирай
16. nadejdaiskrova - 13. megg - Благодаря ти за тази среща, Наде!
06.12.2011 00:19
megg написа:
За въпросите, които дават възможност на твореца да сподели своя път - изпитанията, опорите, полетите ..., а на нас - да повървим с него, докосвайки се до душата на един поет - вселена.

:) Здравей, Megg! Вече сме Никулден.:) Честит Никулден! Да те закриля Свети Николай Чудотворец! Благодаря ти, че ми гостува и светъл празник!:)
цитирай
17. nadejdaiskrova - 14. sparotok - !
06.12.2011 00:22
sparotok написа:
Хубав разговор, Кънчев е интересен събеседник.

Поздрави!

Здравей, Sparotok! Драго ми е, че ми гостуваш. Да, винаги научавах по нещо от разговорите с Николай Кънчев, но поезията му е безкрайно мироздание. Тепърва ще уча от нея. Непрекъснато откривам нови и нови неща. Проглеждам все по-надълбоко в нея. Сърдечни поздрави!
цитирай
18. nadejdaiskrova - 15. 4aiotgluhar4e - Здравей, Надя!
06.12.2011 00:30
4aiotgluhar4e написа:
Четох, четох... За момента само си представям как стоя до една много висока сграда. Макар и руса, не съм тъп човек, но ми трябва време, за да проумея. И много часове мислене. Сигурна съм, че разбираш.

:) Здравей, Чайче! Трябва да се видим. Би могло.:) Вчера изкачвам един подлез, като заговори за сгради, а насреща ми върви една много симпатична, одухотворена жена, която ми се усмихна. И тогава се сетих внезапно за теб. Казах си, може да е Чайчето.:) Не, не беше руса. Да си природно руса жена, действително е приказно. Звучи като поезията на Николай, като някое от неговите стихотворения, побрало цялата дзен светлина на света.:) Но негов си, свети Николаев дзен. Честит празник!:)

И като заговорих за будизъм, поезията на Николай Кънчев има нещо от онова, което не може да се възприема със сетива. Нещо като дзен парадокса, при който "е необходимо да постигнеш неразличаващо съзнание, без да напускаш различаващото съзнание, да възприемеш онова, което не може да се възприема със сетива, без да напускаш възприятията със сетива". Мисля, че се чувстваш така, както сподели, защото поезията на Николай Кънчев, начинът му на мислене, притежава особена яснота и длъбинност, близки до природната. Това е много рядко качество. Поезията му има онзи дар на дълбока философска яснота, в която всеки от нас може да се оглежда до безкрайност.
цитирай
19. aqualia - Благодаря ти мила, върна ме при възхищението!
06.12.2011 02:39
И аз се запознах с него в Свищов, много след като бях почнала да си купувам всяка негова книга, и до сега, си спомням дълбоките, многопластови, разтърсващи ме като гръм стихове... Благодаря ти мила, върна ме при възхищението!

цитирай
20. nadejdaiskrova - 19. aqualia - Благодаря ти мила, върна ме при възхищението!
06.12.2011 08:45
aqualia написа:
И аз се запознах с него в Свищов, много след като бях почнала да си купувам всяка негова книга, и до сега, си спомням дълбоките, многопластови, разтърсващи ме като гръм стихове... Благодаря ти мила, върна ме при възхищението!

Здрваей, Лили! Няма нищо случайно. Ти си познавала поезията на Николай Кънчев много преди аз да го срещна и да бъдем приятели. Благодаря ти за това. Да, думата е "възхищение". Скромен, естествен, раздаващ се всеки миг за приятелите, посветен, но недостъпен в тази си достолепна скромност. Ще е хубаво да разкажеш, да напишеш за срещите си с поета в Свищов. Няма да забравя, как, когато ме запознаха с него - мой роднина и негов приятел, въпреки това, Николай Кънчев остана недостъпен. Държеше се хладно и дистанцирано, сякаш не ме забелязваше, дори да седях до него. Бях твърде млада, не разбирах. Когато прочете мои стихове, коренно се промени. Държеше се, сякаш сме роднини, сърдечно, винаги, без остатък. Прие ме за свой приятел, допусна ме, и някак много внимателно, без да ме засегне, споделяйки, все ме научаваше по нещо. Нещо важно, от живота, което само един роден, голям поет, може да научи прощъпулника. Сега осъзнавам, че съм била точно това. Въпреки почти детинското ми самочувство. С него си отиде едно голямо присъствие не само от българската, а и от световната поезия. Прав е Янко Станоев. Николай Кънчев обитаваше световете на поетичния гений. Рано или късно, ще разберем това. Светъл Никулден, Лили!
цитирай
21. barona40 - Когато България губи поети от неговия ранг,
06.12.2011 12:35
все едно губи част от себе си.
Благодаря, че припомняш за него, Надежда.

Ив
цитирай
22. nadejdaiskrova - 21. barona40 - Когато България губи поети от неговия ранг,
06.12.2011 12:53
barona40 написа:
все едно губи част от себе си.
Благодаря, че припомняш за него, Надежда.

Ив

Да, така е, Ивайло. Наистина е така. Благодаря ти, че поспря тук.
цитирай
23. jabalka - Благодаря!
06.12.2011 14:28
Много са нещата които отключи тази твоя публикация!
Две думи само:
- Мълчание и възхита!
цитирай
24. nadejdaiskrova - 23. jabalka - Благодаря!
06.12.2011 14:31
jabalka написа:
Много са нещата които отключи тази твоя публикация!
Две думи само:
- Мълчание и възхита!

Здравей, Ябълчице! Благодаря ти и аз от сърце. Светъл Никулден!
цитирай
25. boristodorov56 - boristodorov56 …. . . oooO…...
06.12.2011 15:02
boristodorov56

…...oooO………….....
…..(…..)…..Oooo….
.…… )./….(…..)…..
…..(_/…….)./…....
....…………(_/……....
..… АЗ БЯХ ТУК...
цитирай
26. nadejdaiskrova - 25. boristodorov56 …. . . oooO…...
06.12.2011 15:59
boristodorov56 написа:
boristodorov56

…...oooO………….....
…..(…..)…..Oooo….
.…… )./….(…..)…..
…..(_/…….)./…....
....…………(_/……....
..… АЗ БЯХ ТУК...

Я виж ти! А мен да ме няма.:) Здравей, Борисе, честит Никулден!
цитирай
27. monaliza121 - Привет, Надя!:))
06.12.2011 18:42
Прочетох с обяснима гордост твоето интервю!
Дори когато спим, светът ни променя, поетичният- най-красиво!
цитирай
28. 4aiotgluhar4e - Сигурно ще се срещнем, Надя. Нищо случайно няма.
06.12.2011 20:23
nadejdaiskrova написа:
4aiotgluhar4e написа:
Четох, четох... За момента само си представям как стоя до една много висока сграда. Макар и руса, не съм тъп човек, но ми трябва време, за да проумея. И много часове мислене. Сигурна съм, че разбираш.

:) Здравей, Чайче! Трябва да се видим. Би могло.:) Вчера изкачвам един подлез, като заговори за сгради, а насреща ми върви една много симпатична, одухотворена жена, която ми се усмихна. И тогава се сетих внезапно за теб. Казах си, може да е Чайчето.:) Не, не беше руса. Да си природно руса жена, действително е приказно. Звучи като поезията на Николай, като някое от неговите стихотворения, побрало цялата дзен светлина на света.:) Но негов си, свети Николаев дзен. Честит празник!:)

И като заговорих за будизъм, поезията на Николай Кънчев има нещо от онова, което не може да се възприема със сетива. Нещо като дзен парадокса, при който "е необходимо да постигнеш неразличаващо съзнание, без да напускаш различаващото съзнание, да възприемеш онова, което не може да се възприема със сетива, без да напускаш възприятията със сетива". Мисля, че се чувстваш така, както сподели, защото поезията на Николай Кънчев, начинът му на мислене, притежава особена яснота и длъбинност, близки до природната. Това е много рядко качество. Поезията му има онзи дар на дълбока философска яснота, в която всеки от нас може да се оглежда до безкрайност.

Прочетох и разбрах. Честит празник, мила! Св. Николай да бди над теб и хората, които обичаш. А аз те поздравявам с любимото си стихотворение на именника. Дано горе също да празнуват!

Винаги за опрощение се моля

Стаята с отворени прозорци диша
и, издишала ме, сигурно е празна.

Зверски в работата, както съм обмислял,
гърлото на молива си съм прегризал.

Или съм пролял невинното мастило
на писалката си, вече бездиханна.

Винаги за опрощение се моля
в мирозданието винаги прозрачно.

Но не мога никога да го получа:
вечността е неприсъствен ден на Бога
цитирай
29. nadejdaiskrova - 28. 4aiotgluhar4e - Сигурно ще се срещнем, Надя. Нищо случайно няма.
06.12.2011 22:04
:) И аз вярвам в това. Няма нищо случайно, Чайче. Прегръщам те и ти благодаря за "Винаги за опрощение се моля". Колко хубаво и силно звучи днес, на Никулден. Благодаря ти за благопожеланията и нека Свети Николай бди и над теб, над семейството ти, над всички добри хора с най-светли сбъдвания!:) Да, поезията на Николай Кънчев има "обятие към всичко". Така пишейки за края, той звучи безкрайно:

"Аз съм готов дори и за такава изненада,
щом времето е превалило вече своя хребет.
За всички мои грехове измолвам прошка
от коленичилите тук, преди да се наложи
с цената на живота си да заплатя билета
за оня свят, където ме очаква мойта слава:
защото щом преминат през тунелите слънцата,
прахът на пеперудите ще позлати безкрая..."

Или, както казва Николай Кънчев:

"моят стих разговаря на български с всички народи
по земята, където безсмъртниче нека цъфти!"

цитирай
30. nadejdaiskrova - 27. monaliza121 - Привет, Надя!:))
06.12.2011 22:19
monaliza121 написа:
Прочетох с обяснима гордост твоето интервю!
Дори когато спим, светът ни променя, поетичният- най-красиво!

Здравей, Тинче!:) Да, радостно е, че сме българи, защото можем да четем поезията на Николай Кънчев в оригинал. Това е истински дар от Бога. Защото той вярваше "в задгробния живот на мъртвите езици", където "мигът е сфера с вечността отвътре":

"И разширих мига дотолкова, че вече
не може да се каже има ли ме в него."

Там, където, онзи, "който сее тишина, ще жъне думи".
цитирай
31. nadejdaiskrova - Скъпи приятели, нека ви поздравя със стихотворението "Ван Гог" от Николай Кънчев:
06.12.2011 22:33
ВАН ГОГ

Небето има
повече слънца,
отколкото се вижда.
Човекът има
повече лица,
отколкото се вижда.
Земята има
повече глупци,
отколкото се вижда.
Оплетени сме
в повече конци,
отколкото се вижда.

Да слагаш с болка
страшните бои,
но никой да не вярва.
Умът ти даже
да се побои,
но никой да не вярва.
Да казваш с точност
всичко за света,
но никой да не вярва.
Да стигаш често
чак до лудостта,
но никой да не вярва...

Безкрайно е жестока участта
да имаш дарба!

Николай Кънчев
1960 година
цитирай
32. ckarlet - Благодаря и аз за възможността да ...
07.12.2011 19:07
Благодаря и аз за възможността да прочета това интересно интервю с Николай Кънчев!
Поздрави!
цитирай
33. nadejdaiskrova - 32. ckarlet - Благодаря и аз за възможността да ...
07.12.2011 23:03
ckarlet написа:
Благодаря и аз за възможността да прочета това интересно интервю с Николай Кънчев!
Поздрави!

Здравей, мила Ckarlet! Благодаря ти, приятно ми е, че ми гостуваш. Хубава вечер!:)
цитирай
34. hatanasov - 31. nadejdaiskrova - Скъпи приятели, нека ви поздравя със стихотворението "Ван Гог" от Николай Кънчев:
09.12.2011 01:06
Поетът е изпреварил с цели епохи своето време. Не случайно е включен в "червения списък" наред с народния поет Иван Вазов, Захари Стоянов... Благодаря ти, че ми достави удоволствие с разходката из творчеството на Николай Кънчев!
цитирай
35. nadejdaiskrova - 34. hatanasov - 31. nadejdaiskrova - Скъпи приятели, нека ви поздравя със стихотворението "Ван Гог" от Николай Кънчев:
09.12.2011 09:59
hatanasov написа:
Поетът е изпреварил с цели епохи своето време. Не случайно е включен в "червения списък" наред с народния поет Иван Вазов, Захари Стоянов... Благодаря ти, че ми достави удоволствие с разходката из творчеството на Николай Кънчев!

Здравей, Христо! Радвам се, че ми гостуваш. Всяка поетика, която е по-различна, стряска, отблъсква от себе си, дори да не влиза в забранени списъци, осъдена е на забрава от съдниците на съвремието си. Дистанцирана е и дистанцира във времето. С много малки изключения, критиката страни от подобни избухвания, независимо от идеологията, в която творецът вярва или изповядва. Примери, бол. Вапцаров, Дебелянов, Константин Павлов... Няма как, щом едно изкуство е надвременно, щом е против преходността, щом е едновременно и навсякъде протичащо, автоматично е и извън закона на своето си време, не е легитимно, не се вмества в рамките на общоприетото, на матричното, на шаблона. Такова изкуство, бива разбрано от малцина равни нему. Кой разбираше Коста Павлов приживе? Вчера използвах една думичка "фони" на шега. Но днес ще я кажа сериозно, в контекста на Селинджър, - съвременното изкуство гъмжи от "фонита". Вчера, разговарях с възрастен художник, приятел, който като ученик, в Севлиевската гимназия е делил квартира с Пеньо Пенев. Разказа за идеализма на Пеньо. Как тръгва да се сражава 1948 година, ако не греша, на страната на Маркус - иска да мине нелегално границата с Гърция. Залавят го и осъждат на смърт. Сливенски военен съд. А е още ученик. Карат го да си копае гроб. Последното му желание е: "Искам да говоря с началника на полицията в Севлиево." Случайно, човекът в този момент е в Сливенския затвор. И разиграва следния театър:"Ами той е луд. Пациент на психиатрията. Непрекъснато бяга! Вие ли ще го докарате или ние да дойдем?" "Като го видях" - споделя художникът Гичо Гичев - негов съученик и съквартирант, - "Кожа и кокали! Толкова слаб. Сутрин стане и събира фасове и ги суши на кюмбето. Беше скаран с баща си и не му пращаха пари. Живеехме у един каруцур. Аз рисувах каруците, така си помагах за наема. Рисувах Свети Георги на каруците." Спомените са по времето, когато Пеньо е учил в Севлиевската гимназия.
Николай Кънчев е изключително ярка, пътеводна звезда на небосклона на България. Ще продължаваме да го четем. Тепърва ще го проумяваме. Последните открития от квантовата физика сякаш са в стиховете му. Голяма поезия! Като се върна, ще пусна тук още негови стихове. Хубав ден на теб!
цитирай
36. nadejdaiskrova - ps А ето и последните думи на Николай Кънчев, от този разговор:
09.12.2011 10:10
"Литературата не е средство за издигане в йерархии по мними художествени, тоест, котерийни критерии. Самият израз „жив класик” е скудоумен, защото, щом си жив, е ясно, че не си класик. „Класиците са толкова рядко надарени хора, че не можем да ги срещнем живи”. Ние сме в текущата литература, където всичко тече и се променя, където Хераклит „никога не се къпе в една и съща река”. Но, нужна е, най-малкото морална чистота, да не мътим един на друг водата. За да ни върви по вода на всички. Уважавам от младите поети тези, които ще станат поети. Щом имаме роден език за изразяване, ще се раждат и тези, които да го изразяват!"
цитирай
37. nadejdaiskrova - Ето едно стихотворение от Николай Кънчев:
09.12.2011 23:44
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ВСЕ ПАК Е ГРАДСКО

През прозореца на кухнята все още
свети газената лампа на луната
и читателят чете готварска книга.

Сраснал се със себе си, не е отделял
лев за друг, троха за птица, миг за бога
и не знам дали пелтечи или срича...

О, това необходимо зло, което вече
има наготово гражданската смелост,
от която и плашилото се плаши.

Предисторията на града била е
градската градина, за да може в нея
селянин да хвърли пробен камък.

Николай Кънчев

цитирай
38. nadejdaiskrova - И едно от последните му стихотворения:
09.12.2011 23:52
ПОРАЗЕН ОТ МЪЛНИЯ НА КРАСОТАТА

Аз преминал съм в отвъдното, което
е обратната страна на битието
на бита и вече не битувам в тяло,
обуславяно от земното пространство:

обликът ми е закрила от съдбата
и тя с пръст от мълнията ми посочи
пътя на спасението - светлината
увековечи мига на моята преходност.

Не си спомням да съм тръгнал по градушка:
птичите ята си бяха набраздили
свода и засяха го с яйца, които
се излюпват всеки миг в отвъдни птици...

Николай Кънчев
цитирай
39. hatanasov - Аз отивам да се срещна с някоя позната
10.12.2011 00:01
и дано тя с меден глас ми подслади живота...
цитирай
40. nadejdaiskrova - 39. hatanasov - Аз отивам да се срещна с някоя позната
10.12.2011 17:35
hatanasov написа:
и дано тя с меден глас ми подслади живота...


Здравей, Христо! Да, "Възкресителят на думите" е и "апостолът на любовта навярно". Това прави живота на поета "едно отдалечено място", превръщайки го в "бяла врана".

"Всичко е дотук напълно ясно, по-нататък ще узная.
Аз оставям тялото си до една жена, да ми е леко,
а душата си отвеждам в Троя, за да бъде там Касандра.
Всичко е дотук напълно ясно. По-нататък ще узная."

(1969 "Отпътуване")

цитирай
41. sestra - Беше ми интересно,
01.07.2012 21:10
неговата гледна точка. Познавам част от поезията му - една приятелка дълбоко го обича и ми е показвала много негови стихове.
цитирай
42. nadejdaiskrova - 41. sestra - Беше ми интересно,
01.07.2012 22:07
sestra написа:
неговата гледна точка. Познавам част от поезията му - една приятелка дълбоко го обича и ми е показвала много негови стихове.

Здравей! Радвам се, Стани. Николай беше скъп приятел и продължава да бъде. Трябва да се обадя на Федя. Понякога времето спира да тече и губя представа, колко време е изминало. Но стиховете на Николай са някак винаги неизменно близко - като опора, като приятелско присъствие, на което винаги можеш да разчиташ. Радвам се, че поспря. Беше ми драго, благодаря ти и непременно поздрави твоята приятелка и й пожелай от мен едно светло и хубаво лято! А на теб - до скоро!:)


цитирай
43. анонимен - Колко е голям само
04.07.2012 13:45
тоя бачо Кольо! Шапка му свалям всеки път! Мир на душата му - той вече беседва с великите поети Там.
цитирай
44. nadejdaiskrova - 43. parasol - Колко е голям само
04.07.2012 19:19
parasol написа:
тоя бачо Кольо! Шапка му свалям всеки път! Мир на душата му - той вече беседва с великите поети Там.

Здравей, Слави! Радвам се, че поспря. Ами, как да ти кажа... Той е Николай Кънчев. Толкова. Много го обичам. Такъв човек, такъв морал, такава грижа за другите хора, за младите, които идват след теб... Със строгост, но с нежност в строгостта. До ден днешен не мога да се начудя, като стане някой да разказва спомени за Николай от познати нам поети и изтърси: "И той ми се скара.." и т.н. Ами, започвам да мисля, че е имало, защо. Имало е, защо да им се "скара". Той беше много толерантен, възпитан, посветен човек. На мен веднъж не ми се "скара". Казваше ми: "Ти си Жана д`Арк на българската поезия" - така ме нарече в началото, като прочете двете ми скромни стихосбирки. Преди това не ми говореше. Седеше до мен и мълчеше. Нищо, че имахме общи приятели, нищо, че тези приятели и за мен, и за него, бяха най-близки хора. Ледено мълчание. Дистанцирано поведение. Хладно, индиферентно. Сякаш, не седя до него! Един ден ме гледа и сияе - целият се усмихва - такъв го помня, такъв остана през годините с безкрайното уважение, с респекта, който питаех към него, който и за миг не ме напускаше. Някой от приятелите му дал стихове от мен. Беше ги харесал. Толкова. Станахме приятели... Никога не ме е нагрубил. Никога не ми се е "карал"... Обожаваше две неща - поезията и Федя - прекрасната Федя Филкова, която ти със сигурност знаеш. Това помня - светъл, греещ човек! Вгълбен понякога, но винаги опора. Поздрави и радвам се, че и ти го цениш! Един от най-големите поети на България за мен.
цитирай
45. pevetsa - Привет Наде :)
13.08.2012 12:15
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВСИЧКО, БЛАГОДАРЯ!
БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ ДНИТЕ ТИ!

На края на света,
където свършват думите,
е Словото.”
цитирай
46. nadejdaiskrova - 45. pevetsa - Привет Наде :)
14.08.2012 15:34
pevetsa написа:
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВСИЧКО, БЛАГОДАРЯ!
БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ ДНИТЕ ТИ!

На края на света,
където свършват думите,
е Словото.”

Привет, Алекс! И аз ти благодаря за всичко, което правиш за българските деца с редки заболявания - и ти, и Ива, и семейството ви! Извини ме, че чак сега ти отговарям - в Бургас съм - дъщеря ми, Лучиа открива тази вечер изложба - живопис - втората й самостоятелна изложба - в галерия "Богориди" - на ул. "Богориди" №48. Ако сте още на морето с Ива - заповядайте! Ще се радваме да ви видим.:) Сърдечни поздрави от нас!
цитирай
47. lion1234 - Ако ми бъде позволена...
14.09.2014 18:14
една асоциация със споменатия по-горе Некрасов, бих определил г-н Кънчев като Поет-Гражданин. Стихотворението му ,,Постскриптум'', в което са съотнесени манастирът и Словото, ,,царството на кесаря'' и ,,божието царство'', Всекидневието и Съзерцанието, екзистенцията и трансценденцията е ярък израз за това, че животът-творчество на поета са под знака на същинското, автентично interesse/ ,,битие между''/. В този ред на мисли, битуващият в Съзерцанието, трансценденцията поет е съ-щевременно/ ето тук е ,,битието между''/ и гражданин ,,тук и сега'':,,При всички случаи сме в ДЕНОНОЩИЕТО и трябва да будуваме насън и наяве в обкръжаващата ни реалност.''
Поздравления за великолепното ти интервю!
цитирай
48. nadejdaiskrova - 47. lion1234 - Ако ми бъде позволена...
22.09.2014 16:34
lion1234 написа:
една асоциация със споменатия по-горе Некрасов, бих определил г-н Кънчев като Поет-Гражданин. Стихотворението му ,,Постскриптум'', в което са съотнесени манастирът и Словото, ,,царството на кесаря'' и ,,божието царство'', Всекидневието и Съзерцанието, екзистенцията и трансценденцията е ярък израз за това, че животът-творчество на поета са под знака на същинското, автентично interesse/ ,,битие между''/. В този ред на мисли, битуващият в Съзерцанието, трансценденцията поет е съ-щевременно/ ето тук е ,,битието между''/ и гражданин ,,тук и сега'':,,При всички случаи сме в ДЕНОНОЩИЕТО и трябва да будуваме насън и наяве в обкръжаващата ни реалност.''
Поздравления за великолепното ти интервю!

Благодаря, великолепно е, заради Николай, светла му памет! Негова е заслугата. Толкова ми липсва! А и не само на мен. Добре, че Федя Филкова - съпругата му, достойно продължава жестовете на този изключителен човек, поет и скъп, непрежалим приятел. Чак сега видях коментара ти, извини ме - рядко влизам тук. Вече основен е поетичният ми блог - malchaniaotnadejda7. Сърдечни поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nadejdaiskrova
Категория: Изкуство
Прочетен: 163052
Постинги: 7
Коментари: 288
Гласове: 3366